Постинг
10.03.2008 11:19 -
Спри, не си отивай....
Автор: catalyst
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1326 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2008 11:20
Прочетен: 1326 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.03.2008 11:20
Спри не си отивай,
ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце!
Не, не си отивай,
днес ще ти направя
най-страшното признание!
Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен!
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма!
Винаги, когато си я запявам тази песен, се чувствам някак носталгична...сякаш тъгувам по нещо, отдавна тръгнало си от мен!
И винаги, когато я пея в главата ми изниква първото нещо, което видях, когато отивах във Варна, за пръв път от съзнателния ми живот!
И все не знам какво беше...(май се наричаше кей!О.о)....небето е изпълнено с онези красиви мастилени облаци....силен дъжд...много силен вятър....и огромни (за моите представи) вълни, разбиващи се във фара и в кея (?!)!Ох, нещо прекрасно беше....сякаш част от мен завинаги остана там, на това място от където наблюдавах тази гледка....сякаш част от мен беше останала в този фар, в тези разбиващи се на пяна вълни...
Но искам да благодаря на един от най-скъпите ми хора, че ми подари спомен, с който вече ще свървам тази песен!Винаги с много любов ще си спомням как се беше сгушила в скута ми, отблясъка на косата ти, усмивчицата ти и очите ти, които блещукаха в плен на невероятната лигня, която те беше обзела!Ще си спомням красивия ти смях и това, как подскачаше, сочейки с пръст, и викайки "Кучеее!" :D
Ще си спомням и изгореното на пръста ми от цигарата, която догаряше в кожата ми, а аз те гледах, галих те и ти пеех!Обичам те!
ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце!
Не, не си отивай,
днес ще ти направя
най-страшното признание!
Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен!
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма!
Винаги, когато си я запявам тази песен, се чувствам някак носталгична...сякаш тъгувам по нещо, отдавна тръгнало си от мен!
И винаги, когато я пея в главата ми изниква първото нещо, което видях, когато отивах във Варна, за пръв път от съзнателния ми живот!
И все не знам какво беше...(май се наричаше кей!О.о)....небето е изпълнено с онези красиви мастилени облаци....силен дъжд...много силен вятър....и огромни (за моите представи) вълни, разбиващи се във фара и в кея (?!)!Ох, нещо прекрасно беше....сякаш част от мен завинаги остана там, на това място от където наблюдавах тази гледка....сякаш част от мен беше останала в този фар, в тези разбиващи се на пяна вълни...
Но искам да благодаря на един от най-скъпите ми хора, че ми подари спомен, с който вече ще свървам тази песен!Винаги с много любов ще си спомням как се беше сгушила в скута ми, отблясъка на косата ти, усмивчицата ти и очите ти, които блещукаха в плен на невероятната лигня, която те беше обзела!Ще си спомням красивия ти смях и това, как подскачаше, сочейки с пръст, и викайки "Кучеее!" :D
Ще си спомням и изгореното на пръста ми от цигарата, която догаряше в кожата ми, а аз те гледах, галих те и ти пеех!Обичам те!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 366
Архив
Блогрол
