Унасям се бавно в мека мъгла,
а над мен са звездите, луната, нощта.
Сърцето ми прехвърча, пръска се чак.
Какво ли ще се случи в тоз потаен мрак?!
Внезапно чувам конски тропот
по твърдата земя,
тялото ми тръпне в похот
нямам сили да крещя.
Звън на студено желязо
кънти в моите уши.
Меч от ножницата е изваден вяло
посичащ обречени души.
И в този късен час
на възбуда и страст
аз чакам своя рицар
за да изпитам неговата власт.
За да усетя аз мъжка сила,
неговите груби, но тъй нежни ръце
и докато пръсти жадно в кожата му впивам
да усетя забързания ритъм на рицарско сърце.
Защото искам да почуствам аз
как нечистите мечти във реалност се превръщат
И да запомня всеки миг, всеки час,
за да има нощ, в която да се връщам.
За да чувствам как красиво
влива в мене рицарската смелост
и вливайки я в мен, да изпитам и блаженство диво
да узная що е рицарската прелест.
И на сутринта да виждам аз следите
на неговата плът гореща
сякаш с меч ме е пробол в гърдите
и там ще бъде рана, до следващата наша среща.
Ще го пусна аз на сутринта
защото знам, при мене той ще се эавърне
и в плен на девствена, пробуждаща се светлина
ще изпратя своя рицар и всичко в приказка ще се превърне.
20.10.2012 19:03
